"Няма деца – има само хора"
четвъртък, 10 януари 2013 г.
ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ от Януш Корчак.
ЛИДЕРИ, БАЩИ… МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ епизод 1
епизод 1
НЕ!ВИДИМА ЗАПЛАХА
Преди много, много години, в една далечна галактика, на планета, наречена Земя:
Годината е 1789 – 1799 – Френската Революция довежда до избиването на елита на една велика нация.
Резултатът – създаване на условия за раждането на диктатурата на Наполеон Бонапарт, последвана от 20 годишни войни, в които загиват милиони европейци.
Годината е 1915-1922а – създадения комитет “Обединение и напредък” започва изтреблението на арменците в Турция. Планът предвижда да бъдат премахнати всички арменски писатели, политически дейци, артисти, учители, църковни и граждански водачи. По този премислен начин комитетът „Обединение и напредък“ унищожава жизненоважна част от арменската културна инфраструктура и на практика успява да задуши гласа на цяло поколение арменски писатели. Известно е, че сред жертвите има поне осемдесет и двама писатели, хиляди учители, културни и религиозни водачи.
Резултатът – С изтреблението на арменците в Турция комитетът „Обединение и напредък“ цели да ликвидира възможно най-скоро културния елит на общността. Младотурците се надяват, че с избиването на културните дейци и първенците ще замлъкнат гласовете на най-подготвените и способни борци за граждански права. Това представлява апокалипсис за арменската литература, в която точно по това време процъфтява модернизмът. Тамиел Варужан, Сиаманто (Адом Ярджанян), Крикор Зохраб, Левон Шант, Гомидас (Согхомон Сомгхонян) и мнозина други са възвестили нова епоха в арменската поезия, белетристика, драма и музика. Накрая са унищожени между една втора и две трети от над двата милиона арменци, които живеят на своята историческа територия в Османската империя. Изследователите на геноцида, включително най-голямото обединение – Дружеството на изследователите от Северна Америка, дават „консервативна“ оценка, че са убити над един милион арменци, като броят на жертвите най-вероятно се движи от 1 200 000 до 1 300 000 души. Някои историци посочват цифрата от 1 500 000 души за периода между 1915 и 1922 г., когато идват последните вълни на масови убийства.
Годината е 1928ма – Сталин спира с радикални мерки всички опити на квази-собственически отношения и пазар (възстановени от Ленин 7 години преди това) и се връща към изграждането на започнатата от началото на 1918 г. марксическа икономика с централизирана планова продукция - първата обявена петилетка в СССР е периодът 1928-1932. Процесът е известен като ГУЛаг, при който ежегодно биват погубвани около 1 млн души, начело с икономичексия, културен и вскакъв елит на Русия по онова време.
Резултатът – 36 милиона (според оценките на повечето изследователи на процеса) жертви и един народ, за който днес думата СВОБОДА е лукс и буди ирония.
Годината е 1940 - В масовите гробове в гората край Катин са били избити като врагове на съветската власт 25 000 поляци. На практика е ликвидиран повече от половината офицерски състав на Полша.Всред жертвите са и: 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3 420 подофицери, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти.
Резултатът – идеологическо и икономическо подчинение на Полша за десетилетия…
Годината е 1984 - 173 000 члена на тибетския елит са избити в 166 лагера. 432 000 са избитите директно на място от китайската народна освободителна армия по всеки възможен начин - от разчекване и скалпиране до рязане и погребване на живи хора.
Резултатът – робството и подчинението на цяла нация и култура, което продължава и до днес!
Годината е 965-971 княз Светослав набива 20 000 българи на кол в Пловдив, По-известен е, че той съзнателно избива елита на България за ВТОРИ път след покръстването. Но докато Борис 1 избива 52 боляри, то Княз Светослав избива 300 наши благородници. “събрал около 300 души мизи, които се отличавали по род и влияние, и извършил върху тях жестоко и безчовечно деяние, като погубил всички, а много други оковал в вериги и заключил в тъмница”.
Резултатът - отслабване на българската държава и завладяването на Източната й половина от Византийците. Около 100 години по-късно България няма лидери, които да спрат Византийското нашествие и да предотвратят робство, продължило 140 години.
Годината е 1393-1396 - падат столиците на Търновското и Видинското царство на българите. От превземането на Царевград Търнов е останало писменото сведение на Григорий Цамблак за избиването на най-висшия слой на българската аристокрация пред катедралната църква „Света Богородица”:
„Воеводата турчин, когото султан /Баязид/ постави да управлява града, повика при себе си божиите люде, които привъзхождаха другите и по име и по добродетел и по произход, уж да обсъдят някои общественополезни /въпроси/. И те, като вървяха след злия вестител, отиваха като глупави овце, които вървят след онези, които ще ги колят, и бързаха да се доверят на убийствените десници, като всеки носеше своята кръв. Когато ги видя в ръцете си кръвожадния звяр ги изкла пред църквата или, по добре казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта. Гърлата им превърна в играчка на ножа… О, свето войнство! На едни по-рано, а други по-после, но /всички/ , като заставаха вкупом пред мъчителя, оплюха го и веднага се представиха на Христа, се увенчаха /с мъченически венец/. Мъчителят остави труповете им за храна на небесните птици… О, войни, вие опазихте вярата и броя си не намалихте! А чуйте и броя : бяха 110 , чиято кръв обагри църквата! И макар да бяха толкова, не се разкъса мрежата на вярата!”
Резултатът - аристокрацията ни - болярите - е била постепенно избита по време на турското робство. Тя е била унищожена съзнателно и изцяло в самото му начало, при завладяването на България от турците. Унищожена е била или физически, или се е потурчила, което е било още по-лошо и деморализиращо за хората, а някои боляри са избягали в съседни страни, още незавладени от турците, или по-далече. Последствията – липса идеологически генератори за близо 400 години, които да подтикнат българите към освобождение.
А за тези 400 години анализът на турските данъчни регистри и отчети от първото столетие на завоеванието показват, че:
Изчезват 2600 населени места -
от селата изчезват 560 000 души.
от градовете изчезват 90 000 души.
Следователно в края на ХV век българският етнос се лишава от 680 000 души.
В същото време, според анализа на отчетните ведомости за данъка «джизие» към 1490 г. българите в османската империя са общо 890 000 души. Проста сметка показва, че е унищожена 43.5 % от от цялата тяхна общност, населявала Югоизточна Европа към края на ХІV – началото на ХV в. Колкото и да са относителни тези цифри, извлечени от турските държавни документи, става ясно, че живите българи били на ръба на физическото и етнокултурно оцеляване.
По статистика в навечерието на робството българите са били около 6 милиона души, а в навечерието на Освобождението – около 2 милиона…
Дата е 9 септември 1944 година - Съветската армия нахлува в България. За по-малко от 2 години бива избит целия елит на нацията. "Народният съд" убива 2730 българи
Присъдите Народния съд са произнесени на 1 февруари 1945 г. На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над тримата регенти (един от които и принц Кирил Сакскобургготски), 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 (един от които Димитър Шишманов), 67 депутати от 24-тото НС и 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия.
Резултатът – комунистическо робство за близо половин век. Бавен и съмнителен 20 годишен “преход”, който по-скоро може да се определи като псевдо-капиталистическо олигархично управление. И фактите според проучвания, че Българите днес са най-бедния народ в Европа, най-нещастни, силно корумпирани и неграмотни спрямо останалите Европейски страни-членки. Както и печлния виц, че “в ада, в казана на Българите няма нужда от дявол да ги пази, защото ако някой тръгвал да излиза, другите сами го дърпали надолу"…
Годината е 1948-1952 – комунистическата диктатура провежда чистка всред еванглеските протестантски вярващи, като арестува лидерите им и организира небезизвестните “пасторски процеси”. В последствие гонението се разширява и срещу католически и православни свещеници. През 1952 г., след 5 процеса около 55 висши служители и близо 500 православни свещеници са изпратени в лагери.
Резултатът – една слаба и неадекватна към актуалните проблеми на обществото църква. 90% от служителите й са служители на бившата ДС. Православие, което днес е по-скоро феодална организация, проповядващата мистицизъм, отколкото слуга на Бог към хората. Протестантска общност, чийто днешен “елит” също се оказа производна на комунистическото ДС. Лидери, които през последните 20 години “преход” претендират за монопол над еванглеската история, а истинските мъченици, служители и бащи на вярата са навряни в някой ъгъл на служението. Поколение вярващи, на които им се налага
да бъдат бащи, без да са имали такива;
да са пример, без да са имали такъв,
да създадат наследство на поколението след тях, без някой да им е дал нещо;
да опазят мира всред войната;
да дадат бъдеще въпреки целенасочените усилия да бъдат абортирани…
Годината е 2012 …
Резултатът - …може да бъде променен от …
ЧАША ВОДА
............
следва продължение
понеделник, 25 юни 2012 г.
10 начина за манипулиране с помощта на медиите
www.glasove.comimgimgimgimg
вторник, 18 октомври 2011 г.
ЧУДОТО Е ВЪЗМОЖНО част 2
НОВА ЗЕЛАНДИЯ
@font-face { font-family: "Times New Roman"; }p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal { margin: 0cm 0cm 0.0001pt; font-size: 12pt; font-family: "Times New Roman"; }table.MsoNormalTable { font-size: 10pt; font-family: "Times New Roman"; }div.Section1 { page: Section1; }
Уроци от примера на преобразеното правителство на Нова Зеландия
Всеки, който следи новините във връзка със световната финансова криза, е осъзнал, че познатият ни до момента свят се дестабилизира с бързи темпове. Бездънна яма е зейнала в неизвестното бъдеще подобно на пукнатината в глетчера «Рут» в края на юни.
Европейският дълг разклати еврото и азиатските пазари. В момента европейските данъкоплатци са изложени на изключително голям кредитен риск, който доведе до паника на световните пазари, тъй като чуждите кредитори на Гърция и Португалия побързаха да напуснат тази позиция, веднага след намесата на Европейската централна банка. Изпълнителният директор на Дойче банк каза, че от Гърция ще се изисква да положи “неимоверни усилия”, за да може изобщо да погаси напълно дълга си.
Нарастват опасенията, че суровите мерки спрямо проблемните страни от еврозоната ще попречат на тяхното възстановяване и ще продължат да всяват размирици като тези, които наскоро избухнаха в Атина. Смята се, че Португалия, Италия, Гърция и Испания дърпат ЕС надолу, докато балонът на дълговете им се раздува до размери, отвъд които дефицитът може да бъде овладян. Еврото се срина до най-ниските си нива за последните четири години спрямо американския долар (не че доларът може да се счита за стабилна валута).
Великобритания също е на кръстопът. Политическите й лидери не могат да понесат мисълта, че няма да могат да харчат безогледно и по тази причина просто са спрели да мислят за това. Те са се поддали на заблудата, че орязването на обществените разходи би разрушило основните обществени услуги в страната и би спряло възстановяването в самия му зародиш. Техните икономисти са обърнали нещата. Населението на Великобритания може да очаква постоянно увеличаване на данъците под юмрука на тежка и скъпа бюрокрация, чиято парична политика служи на държавата, но не и на хората.
Америка също не е избегнала тази опасност. Финансовото състояние на Гърция, Португалия, Италия, Франция и Великобритания не са единични случаи. Могат ли американците да хвърлят камъни върху европейските стъклени балони, когато националният дълг на нашата страна е достигнал 86% от БВП, почти колкото този на Испания? Прогнозите на Бюджетната комисия на Конгреса (БКК) са още по-мрачни. Тя е изчислила, че бюджетният дефицит няма да падне под 4% при управлението на Обама и ще започне да расте след 2015 г. През следващото десетилетие прогнозният бюджет на Белия дом ще добави нови 9,7 трилиона долара към националния дълг, но според БКК дългът ще бъде още по-голям.
Можем ли да избегнем подобни пропасти от дългове?
Може ли някоя нация до отскочи от ръба?
Политиците искат от нас да харчим. Икономистите ни предупреждават, че спестяванията ще ни провалят. Прави ли са? Има ли нация, която е опитала да не харчи?
Съществува такава! Нейният случай е старателно документиран. Важно е да чуем какво историята й има да ни каже и да разберем какво да предприемем, преди да сме се провалили.
Всеки от нас, който е страдал поради дългове има много какво да научи от една малка страна, която се е сблъскала с този проблем, но е направила невъзможното.
Нова Зеландия редуцирала размера на деспотичното, облагащо с данъци правителство и не само оживяла след това, но започнала да процъфтява. Докато ние сме «трупали тлъстини» придобивайки огромни размери, през средата на 80-те Нова Зеландия поставила себе си на «здравословна диета» за отслабване на фискално въздържание. За кратко време Нова Зеландия изхвърлила паразитите и отворила широка врата на възможности пред производителите и предприемачите за акумулиране на богатство и повишаване жизнения стандарт на населението.
Нова Зеландия получила надежда и промяна, когато ги пожелала. Начело на това “преобразяване” застанал бившият министър Морис П. Мактийг.
(Образователната лекция на Мактийг е препечатана отчасти с разрешението на Импримус (Imprimus). Заглавието и е: «Преобразеното правителство: Уроци от Нова Зеландия»)
Реформаторското правителство на Нова Зеландия задало на всяка държавна агенция два жизненоважни въпроса:
1) Какво правиш? и
2) Какво би трябвало да правиш?
После им казало да елиминират всичко онова, което не трябва да правят.
Твърде чувствителна ли е темата за американците? Не е ли същото, което Рон Полианс би следвало да направи?
Реформаторското правителство на Нова Зеландия наредило на всяка агенция просто да елиминира онова, което не би трябвало да прави. Колко ясно е това? Спри да копаеш дупката, която копаеш за себе си.
Спри да харчиш.
Подобен ясен фокус намалил размера на правителствените служители в Департамента по транспорта от 5 600 само на 53. През фискалната 2003 г. същият този департамент имал на заплата 59 189 обществени работници, които се нуждаели от 53,2 милиона долара от данъкоплатците, за да получат заплатите си. Броят на паразитните служители в Горските служби на НЗ бил съкратен от 17 000 на 17. През фискалната 2008 г. той имал 28 330 служители и похарчил 5,8 милиарда долара за тяхната издръжка.
Самият Мактийг бил министър по строителството. Накрая той останал единственият служител, след като бил приложен този процес на редуциране на персонала, който в началото бил 28 000 души. По думите на Мактийг по-голямата част от дейността на департамента била строителство и инженерингова дейност и много хора можели да правят това без намесата на правителството.
Изгубени ли били всички тези работни места? Не, изгубена била практиката на налагане на данъци от страна на правителството върху продуктивни граждани. Нуждата от тези работни места останала. Частните компании с радост назначили на работа тази квалифицирана работна сила. Като работници в частния сектор тези работници спечелили три пъти повече и били с 60 процента по-продуктивни.
Реформата освободила правителството от това да върши ненужни неща, които нямало причина да прави. Скокът на Нова Зеландия, встрани от бедствието на дълга, станал под формата на една мащабна публична разпродажба на бизнеса. Разпродадени били телекомуникациите, авиолиниите, напоителните системи, компютърните услуги, печатарските услуги, застрахователните компании, банките, охранителните фирми, ж.п. транспортът, автобусният транспорт, хотелите, спедиторските фирми, селскостопанските услуги и други. Повишила се производителността на труда, а цените паднали.
Със свиването си правителството определило също другите държавни агенции да бъдат управлявани от него като предприятия със стопанска цел, които плащат данъци.
Реформите превърнали в самостоятелна компания системите за въздушен транспорт, дали й инструкции да носи приемлива възвръщаемост и да си плаща данъците, и й казали, че не може да получава инвестиционен капитал от своя собственик (правителството). Инициаторите на реформата направили същото с около 35 държавни агенции, които стрували на данъкоплатеца около 1 милиард долара всяка година, а сега след промяната, вместо да харчат един милиард, те произвеждали 1 милиард долара годишно в приходи и данъци.
На хората от Нова Зеландия им е било обещано институция с високо ниво на прозрачност и в действителност те я получили.
Предприетите значими мерки по отношение на лошите мениджърски решения, не само не довели до банкрут, но до следното: размерът на правителствените служители бил намален с 66%; делът на правителството в БВП намалял от 44 на 27%; останал излишък, който бил използван за изплащането на дълга; дългът намалял от 63 на 17% от БВП (не забравяйте, че дългът на Америка е 86% от БВП); остатъкът от излишъка всяка година бил използван за данъчни облекчения; данък общ доход бил намален на половина и били елиминирани сходни на него данъци.
Мактийг пише следното:
“Трябва да признаем, че основният проблем със субсидиите и помощите е, че те правят хората зависими; а когато правим хората зависими, те изгубват мотивацията си и творческите си способности и стават още по-зависими.
Реформата оттеглила цялата правителствена подкрепа за овцевъдите. Процесът променил позицията на фермерите от хора, 44 процента от чиито доход идвал от правителството, на нула процента субсидии. През 1984 г. пазарът за агнешко бил $12,50 на глава. До 1989 г. производството на различен продукт, обработването му по различен начин и продажбата му на различни пазари довело до $30. До 1991 продуктът струвал вече $42, до 1994 г. струвал $74, а до 1999 – $115.
Отдръпването на правителството настрана позволило на овцевъдството да излезе на пазара, да намери купувачи, които биха платили по-високи цени за продукта му. Такава реформа довела до изчезването на по-малко от 1% от тези производители – хора, които така и така не би трябвало да се занимават с този бизнес. Вместо корпоративното земеделие процъфтяват семейните ферми. Свободата демонстрирала, че ако поставиш хората в ситуация налагаща да проявят творчество и иновации, те ще намерят решение.”
Мислейки различно за управлението, Нова Зеландия елиминирала всички Образователни бордове. Всяко училище минало под управлението на попечителски борд, избиран единствено от родителите на учениците в него. Новата отчетност дала възможност училищата да получат паричен ресурс, основан на броя ученици, посещаващи училището, без каквато и да било външна намеса. В един ден всички училища преминали към тази система. Частните училища се финансирали по същия начин. Изведнъж учителите осъзнали, че ако загубят учениците си, ще изгубят и финансирането си, а ако загубят финансирането си, ще изгубят работата си. Постиженията на учениците в Нова Зеландия са се придвижили от 15% под до 15% над средните за техните връстници по света.
Реформаторското правителство на Нова Зеландия решило, че обществените услуги и промяната на поведението нямат място в рационалната система на събирането на данъците. И така, те избрали два метода за събиране на приходи – намален данък върху общия доход и плосък данък върху потреблението. Всички други форми на данъчно облагане били елиминирани!
Пренаписани били всички постановления, върху които се базирали наредбите. Всички закони за околната среда, данъчните закони, земеделските разпоредби, за безопасност на работното място и здравните разпоредби – всички до един били пренаписани. Закони, които били в папки, с дебелина до 65 сантиметра, били сведени до няколкостотин страници. Новите постановления изцяло отменили старите. Целта била да се постигне най-добрата среда, в която индустрията да процъфтява.
И тя процъфтяла, или поне така изглежда. Мактийг не отговори на молбата ми да ми изпрати актуална информация за тази забележителна трансформация, но аз виждам агресивни реклами на Нова Зеландия на много места. “Нова Зеландия в момента е инкубатор за предприемачи” гласят част от поканите към хора, които да инвестират и живеят там.
Твърденията, че страната е “в по-добра позиция да посрещне глобалната буря”, определянето й като «най-малко корумпираната”, “5-тата най-свободна икономика в света” и “първата в света, която защитава инвеститорите си”, всички те са доказателство за нови пазари и за народ, който се е дръпнал назад от ръба на пропастта.
Нова Зеландия каза «не» на смъртта чрез дългове; бихме ли могли и ние да го направим?
..............................
Флой Лили е преподавател в Института „Мисес“. Преди това тя е работила в Тексаския университет и като адвокат в Тексас и Флорида.
Източник: http://www.sobstvenik.com/?p=2724понеделник, 17 октомври 2011 г.
ЧУДОТО Е ВЪЗМОЖНО част 1
Как естонците се научиха да ходят по вода
За 20 години Естония смени 3 валути, наложи модата на плоския данък и стана символ на е-революцията
Юлиана Бончева, в. "СЕГА"
 |
В Естония всички пътища водят към... интернет. Покритие и указателни табели (като тази на снимката) за най-близката точка за връзка има из цялата страна. |
През последните 2 десетилетия естонците са заети да доказват, че няма невъзможни неща. Дали успяват?
В зората на прехода с Естония сме почти еднакво бедни. Днес средната заплата там е над 800 евро, а у нас е 300. Благодарение на дръзки реформи и приемственост между правителствата Естония изпревари по доходи на човек от населението отличници като Полша, Словакия и Унгария, докато лутащата се България си остава в дъното на таблицата. Докато ние се мъчим да "връзваме жички", Естония стана синоним на електронно правителство.
В началото на икономическите успехи е един историк. Март Лаар става премиер на независима Естония през 1992 г. Тогава той е на 32 години, а повечето министри от екипа му са още по-млади. Пред тях е бездна - съсипана икономика, хиперинфлация (над 1000%), страховита бедност и безработица. Екипът на Лаар запретва ръкави и доказва, че ако вярваш и искаш, можеш да ходиш и по вода.
Още през 1992 г. Естония въвежда непозната за Европа система - валутен борд. МВФ и шведски експерти съветват Талин да запази руската рубла, но правителството рискува и заменя рублата с естонска крона, която фиксира към германската марка. Кроната и паричният съвет служат вярно на Естония до 1 януари 2011, когато страната стана част от еврозоната.
Държавната администрация претърпява пълна промяна, защото всеки служител трябва да отговаря на две прости изисквания - да знае английски и да работи с компютър. Така вирусът на съветската бюрокрация бързо и завинаги си отива от Естония. Правителството насочва всички помощи от Запад към изграждане на това и бързо изгражда онова, което България и до днес не може - административен капацитет.
Лаар отказва заеми от МВФ и Световната банка. Спира субсидиите на предприятията. Премахва търговските бариери - страната става безмитна и безакцизна зона. Безумният според мнозина ход се оказва допинг за бизнеса и убиец на контрабандата и сивата икономика - като не дължиш акцизи и мита, няма какво да криеш и няма как да конкурираш нечестно съвестния данъкоплатец. Е, когато през 2004 г. влиза в ЕС, Естония започва да следва акцизната политика на съюза. Но пък запазва традицията си да не събира данък за печалбата, която фирмите реинвестират. Приватизацията се извършва по естонски бързо и решително - без гръмки корупционни скандали. "Диригент" на процеса е Ян Маницки, мениджър на легендарната група АББА.
Плоският данък, който в България познаваме отскоро, в Естония работи от 1994 г., когато ставката за доходите на граждани и фирми става 26% (днес е 21%). Всички пророкуват, че бюджетът ще се срине, но след първата трудна година плоският данък се отплаща с отлични приходи, а естонският успех заразява и други държави - от Русия и Исландия до Македония и България. Напоследък и в Гърция гледат към единната ставка като на спасителен пояс за бюджета.
За 20 години Естония изпреварва икономически не само балтийските си съседи, България и Румъния, но и бивши отличници като Полша и Унгария. Географски Естония е на изток, но икономическите изследвания и класации вече я слагат в групата на западните държави. Премиерът Андрус Ансип не признава скромни цели - иска страната му скоро да се нареди сред петте най-развити в ЕС.
Днес Естония е една от най-дигитализираните и свободни от бюрокрация държави на планетата. Там политиците бързо разбрали, че страна с малко население (1.34 млн. души) и невисоки доходи не може да си позволи да издържа обичайната администрация. С девиза "Прави повече с по-малко" държавата започва да развива електронни услуги, засягащи всекидневния живот, като търси най-евтините решения. Наскоро стана ясно, че България вече е похарчила 2 млрд. лева за електронно правителство, а е-услугите се броят на пръстите на ръцете. В Естония за двойно по-малко пари имат над 700 е-услуги.
Днешните естонци могат онлайн да кандидатстват за детски помощи, за работа или за пенсия. Сред последните разработвани е-услуги са вписването в брачния регистър и регистрирането на развод по интернет. Държавните институции си обменят служебно информация и не тормозят гражданите за справки и удостоверения. Благодарение на модерните технологии броят на полицаите е намален наполовина спрямо средата на 90-те години, а доверието към тях е скочило двойно до 90%.
Дигиталната революция започва през 1996-1997 г. с програмата "Тигров скок",
която обзавежда училищата с компютри и посвещава ученици и учители в тайните на интернет. Следващата програма е "Виж света" - също безплатни курсове по компютри и интернет за цялата страна. Идеята е и бабите в най-затънтените селца да се научат как да отварят мейл и как да проверяват по електронен път пристигнала ли е пенсията в банковата им сметка. Трите мобилни мрежи напълно покриват територията на страната, като предлагат и интернет. Навсякъде има публични точки за безжичен интернет, повечето безплатни. В Естония изразът "отивам до банката" е на изчезване, защото виртуалните офиси все повече изместват традиционните. 98% от трансакциите минават през интернет.
Личните карти на естонците приличат на нашите. Но само на пръв поглед. Те са далеч по-умни от българските - имат безценен чип, който ги превръща в универсален ключ за всякакви е-порти и е-услуги. Естонската лична карта е 3 в 1 - документ за самоличност, ключ към базите данни и електронен подпис. Тя се използва за плащане на сметки и данъци, заменя шофьорската и здравната книжка, служи за онлайн банкиране и дори за електронно гласуване през интернет. Макар че е толкова полезна и "смарт", естонската лична карта струва само 25 евро и се подменя на 5 години. У нас е-услугите се броят на пръсти и за повечето човек трябва си купи електронен подпис - комплектът удостоверение, смарт карта и четец за нея струва 60-70 лв. При това е-подписът е валиден само за 1 година и после трябва да се подновява срещу годишна такса.
Първата е-лична карта е издадена още през 2002 г. През 2006 г. над 1.1 милион естонци имат личен документ с чип. Достъпът до данни и ползването на електронния подпис са валидни само с въвеждане на пин кодове. Без кодовете картата и чипът са безполезни и това е най-сигурната защита срещу кражби.
В царството на е-чиновника
Чрез единния държавен портал http://www.ееsti.ee и с личната си карта естонците могат да влязат във всеки публичен е-регистър, да подават и да получават документи онлайн. Техният Търговски регистър работи безотказно - за разлика от българския, който все се задръства. Фирмите предпочитат електронната регистрация, като цялата процедура отнема броени минути. Рекордът за вписване на компания е 18 минути. Системата разпознава и личните карти на гражданите на Финландия, Белгия, Португалия и Финландия, които могат от вкъщи да си регистрират естонско АД или ООД.
Естонците не се потят над данъчни декларации - тяхната НАП сама попълва данните, които работодателите са изпращали. Това е и най-популярната е-услуга - над 92% от естонците са декларирали доходите си за 2010 г. по интернет. Човек влиза в мрежата на данъчните - през държавния портал или през виртуален банков офис - с електронната си лична карта, сверява, ако има нещо за допълване, го добавя и натиска бутона "изпрати". Няма служебни бележки, разпечатване на декларации, висене по гишета. При това електронният бирник няма работен ден, обедни почивки и уикенди - работи по 24 часа на ден.
В Естония също като у нас има данъчен реверанс за част от лихвите по жилищни кредити, само че сумата се връща на данъкоплатеца в рамките на 2 дни от подаването на декларацията. Част от инвестициите на родителите в чуждоезиковото обучение на децата също се признават за разход и намаляват данъка.
През правителствения портал всеки може да си запази час за преглед или да "разлисти" здравното си е-досие. Лекарите виждат "картона" на пациента на монитора си - епикризи, кръвни изследвания, рентгенови снимки, кардиограми - всичко се намира в интернет. И рецептите в Естония са дигитални, не хартиени. Пациентът отива в аптеката, аптекарят отваря "файла", вижда какви лекарства е предписал докторът.
Родителите записват децата в избраното училище онлайн и от персоналния си компютър следят как се представя ученикът - какви домашни има, какви предмети са в програмата за деня. Учителите пишат оценки и забележки в електронни дневници и дори качват плановете за уроците си в интернет. Учениците си готвят уроците и домашните в интернет и за ужас на калпазаните лошите оценки не могат да бъдат скрити - родителите виждат всичко в мрежата.
В Естония май само туристите още купуват хартиени билети. Повечето местни хора си плащат правото на пътуване онлайн, а контрольорите проверяват със специални устройства редовен ли е пасажерът.
Естонците често се шегуват, че тяхното правителство ползва хартия само в... тоалетната. Министрите се готвят и провеждат своите заседания в мрежата. И на тях, и на чиновниците не им се налага да разнасят листове и папки, защото всички документи, доклади, справки и забележки се създават, коментират, променят и подписват онлайн.
Патрулните полицейските коли си имат компютри, интернет и достъп до служебните регистри. Номерът на колата и на личната карта на водача са достатъчни на "катаджията" да провери платени ли са автозастраховките, за какво е глобяван водачът, какви нарушения има. Естонските полицаи имат онлайн достъп до Шенгенската информационна система и във всеки момент могат да проверяват дали една кола е крадена и дали не са спрели издирван престъпник.
Някои са недоволни, че държавата знае всичко за всеки. Но пък всеки гражданин може да види кой и кога е влизал в неговото е-досие и ако има съмнения, да се оплаче на Агенцията за защита на личните данни.
А и Биг Брадър е враг на корупцията - защото в интернет следите остават и може да установи дали някой държавен служител не си е превишавал правомощията, дали е ровил в досиета и регистри по служба или с користна цел.
Ако в България действаше естонската система, бързо и лесно щеше да се разбере кой е откраднал СРС-та и кой търгува с държавни тайни.
X-Road - невидимото кръстовище
Бащите на дигиталната революция в Естония от самото начало си поставят за цел да избегнат създаването на единна информационна мрежа мастодонт. Така се ражда X-Road - кръстовището, от което се стига до масивите на различните институции. X-Road просто създава при поискване временни връзки към бази данни, като позволява те да работят независимо една от друга и да си общуват безпроблемно. Така е-правителството не е зависимо от един стопанин на мрежата - всяко ведомство си избира подходящия за себе си софтуер и компания за поддръжка и развитие, но ползват една платформа.
И въпреки че са толкова напред, естонците не се уморяват да търсят нови е-решения. Те вече се замислят струва ли си хладилникът да бъде снабден с устройство, което да праща SMS, ако срокът на годност на някой от продуктите е изтекъл.
ОСОБЕНОСТИ
Като население Естония е "мини", но по територия е по-голяма от Дания, Люксембург и Швейцария. Има над 1500 острова, повечето са малки и необитавани. Половината от територията й е покрита с гора и въпреки че имат дървета в изобилие, всякак избягват да хабят хартия.
От Талин до Хелзинки са само 80 км и финландците са сред най-многобройните туристи.
В Естония можете да сърфирате в интернет навсякъде. Дори на най-затънтените крайчета и острови, ако походите няколкостотин метра, ще хванете сигнал.
Почти всички университети имат и IT специалности, а в Талин и Тарту първи в света започват да произвеждат магистри по киберзащита.
Финландия си има "Нокия", ние - петролни шисти, шегуват се естонците. Те се гордеят със 70% енергийна независимост, която се дължи именно на напоените с нефт скали, от които Естония произвежда горива (тя е сред световните сили в този бизнес). Използването на шистовия петрол причинява големи замърсявания и екологични проблеми, но естонците на драго сърце инвестират в скъпи "зелени" съоръжения, за да продължат да експлоатират националното си богатство.
В КРИЗАТА И СЛЕД ТОВА
В началото на 90-те години Естония е по-бедна и обрулена дори от България. Но балтийският тигър бързо надминава балканския лъв. През 2009 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението е 4700 евро в България и 10 300 евро в Естония. В пика на кризата икономиката на Естония се срина с повече от 14%. Нашият БВП спадна "само" с 5 на сто. Безработицата в Естония надмина 16% през 2009 г., а у нас - 12%.
Всеки икономист знае, че колкото по-малка и отворена е една държава, толкова по-уязвима е от външните шокове. Рецесията удари особено жестоко Естония, която също като България загуби външни пазари и инвестиции, а строителството и търговията с имоти колабираха. Зависимостта обаче действа и с обратен знак - колкото по-малка е една икономика, толкова по-бързо хваща попътния вятър. Така се случи и с Естония - за първото тримесечие на 2011 г. отбеляза рекорден за целия ЕС скок от 8% на годишна база. Това обаче стана възможно и защото правителството в Талин запази скандинавско хладнокръвие, не се опита да създава и да прикрива бюджетни дефицити и блокира ударите на кризата с желязна финансова дисциплина. За което бе възнаградено - на 1 януари Естония стана 17-ият член на еврозоната.
Дори очакваното поскъпване заради въвеждането на еврото и "закръгляването" на цени като че ли не се състоя - въпреки неудобния обменен курс. Ние сме щастливци, че левът ни е вързан с единната валута в съотношение грубо 2:1. При курс 15.6466 крони за 1 евро обаче естонците не могат да минат без калкулатор, ако искат да сравняват цената в евро и в крони. Към април средната годишна инфлация в Естония при икономически бум е 4.3%. За сравнение в Гърция, която се разкъсва между фалита и рецесията, цените са се качили с 5%, а в Румъния - със 7.2%.
А през пролетта на парламентарните избори естонците преизбраха управляващите, които в кризата им орязаха заплатите, замразиха пенсиите и качиха ДДС от 18 на 20%. Защо ли? Естонците вярват, че правителството им е направило каквото трябва и ги е превело през тежка буря.
 Бившият премиер Март Лаар, символ на естонското чудо, стана съветник на президента Саакашвили и помогна на Грузия със смели реформи бързо се изкачи в глобалната класация по конкурентоспособност. В момента Лаар е втори мандат министър на отбраната в правителството на Андрус Ансип, след като управляващата коалиция в Естония спечели парламентарните избори през март. И-НЕТ СНИМКИ |
 Премиерът Андрус Ансип сияе, след като току-що е изтеглил от банкомат първите естонски 20 евро. На 1 януари 2011 г. "балтийският тигър" стана 17-ият член на еврозоната. България още няма покана дори за "чакалнята" на Евроленд. |
Лична карта с чип и четец - това е всичко, от което обикновеният естонски гражданин се нуждае, за да си плати данъците, да управлява банковите си сметки, да регистрира фирма, да си прегледа здравния е-картон и осигуровките и дори да гласува онлайн. Крадците на документи не могат да точат тайни или сметки, защото влизането в базите данни става след въвеждане на ПИН код, а всяко използване на електронния подпис трябва да се потвърди с втори ПИН.