ЧУДОТО Е ВЪЗМОЖНО част 2

НОВА ЗЕЛАНДИЯ

@font-face { font-family: "Times New Roman"; }p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal { margin: 0cm 0cm 0.0001pt; font-size: 12pt; font-family: "Times New Roman"; }table.MsoNormalTable { font-size: 10pt; font-family: "Times New Roman"; }div.Section1 { page: Section1; }

Уроци от примера на преобразеното правителство на Нова Зеландия

 

Всеки, който следи новините във връзка със световната финансова криза, е осъзнал, че познатият ни до момента свят се дестабилизира с бързи темпове. Бездънна яма е зейнала в неизвестното бъдеще подобно на пукнатината в глетчера «Рут» в края на юни.

 

Европейският дълг разклати еврото и азиатските пазари. В момента европейските данъкоплатци са изложени на изключително голям кредитен риск, който доведе до паника на световните пазари, тъй като чуждите кредитори на Гърция и Португалия побързаха да напуснат тази позиция, веднага след намесата на Европейската централна банка. Изпълнителният директор на Дойче банк каза, че от Гърция ще се изисква да положи “неимоверни усилия”, за да може изобщо да погаси напълно дълга си.

 

Нарастват опасенията, че суровите мерки спрямо проблемните страни от еврозоната ще попречат на тяхното възстановяване и ще продължат да всяват размирици като тези, които наскоро избухнаха в Атина. Смята се, че Португалия, Италия, Гърция и Испания дърпат ЕС надолу, докато балонът на дълговете им се раздува до размери, отвъд които дефицитът може да бъде овладян. Еврото се срина до най-ниските си нива за последните четири години спрямо американския долар (не че доларът може да се счита за стабилна валута).

 

Великобритания също е на кръстопът. Политическите й лидери не могат да понесат мисълта, че няма да могат да харчат безогледно и по тази причина просто са спрели да мислят за това. Те са се поддали на заблудата, че орязването на обществените разходи би разрушило основните обществени услуги в страната и би спряло възстановяването в самия му зародиш. Техните икономисти са обърнали нещата. Населението на Великобритания може да очаква постоянно увеличаване на данъците под юмрука на тежка и скъпа бюрокрация, чиято парична политика служи на държавата, но не и на хората.

 

Америка също не е избегнала тази опасност. Финансовото състояние на Гърция, Португалия, Италия, Франция и Великобритания не са единични случаи. Могат ли американците да хвърлят камъни върху европейските стъклени балони, когато националният дълг на нашата страна е достигнал 86% от БВП, почти колкото този на Испания? Прогнозите на Бюджетната комисия на Конгреса (БКК) са още по-мрачни. Тя е изчислила, че бюджетният дефицит няма да падне под 4% при управлението на Обама и ще започне да расте след 2015 г. През следващото десетилетие прогнозният бюджет на Белия дом ще добави нови 9,7 трилиона долара към националния дълг, но според БКК дългът ще бъде още по-голям.

 

Можем ли да избегнем подобни пропасти от дългове?

 

Може ли някоя нация до отскочи от ръба?

 

Политиците искат от нас да харчим. Икономистите ни предупреждават, че спестяванията ще ни провалят. Прави ли са? Има ли нация, която е опитала да не харчи?

 

Съществува такава! Нейният случай е старателно документиран. Важно е да чуем какво историята й има да ни каже и да разберем какво да предприемем, преди да сме се провалили.

 

Всеки от нас, който е страдал поради дългове има много какво да научи от една малка страна, която се е сблъскала с този проблем, но е направила невъзможното.

 

Нова Зеландия редуцирала размера на деспотичното, облагащо с данъци правителство и не само оживяла след това, но започнала да процъфтява. Докато ние сме «трупали тлъстини» придобивайки огромни размери, през средата на 80-те Нова Зеландия поставила себе си на «здравословна диета» за отслабване на фискално въздържание. За кратко време Нова Зеландия изхвърлила паразитите и отворила широка врата на възможности пред производителите и предприемачите за акумулиране на богатство и повишаване жизнения стандарт на населението.

 

Нова Зеландия получила надежда и промяна, когато ги пожелала. Начело на това “преобразяване” застанал бившият министър Морис П. Мактийг.

 

(Образователната лекция на Мактийг е препечатана отчасти с разрешението на Импримус (Imprimus). Заглавието и е: «Преобразеното правителство: Уроци от Нова Зеландия»)

 

Реформаторското правителство на Нова Зеландия задало на всяка държавна агенция два жизненоважни въпроса:

 

1) Какво правиш? и

 

2) Какво би трябвало да правиш?

 

После им казало да елиминират всичко онова, което не трябва да правят.

 

Твърде чувствителна ли е темата за американците? Не е ли същото, което Рон Полианс би следвало да направи?

 

Реформаторското правителство на Нова Зеландия наредило на всяка агенция просто да елиминира онова, което не би трябвало да прави. Колко ясно е това? Спри да копаеш дупката, която копаеш за себе си.

 

Спри да харчиш.

 

Подобен ясен фокус намалил размера на правителствените служители в Департамента по транспорта от 5 600 само на 53. През фискалната 2003 г. същият този департамент имал на заплата 59 189 обществени работници, които се нуждаели от 53,2 милиона долара от данъкоплатците, за да получат заплатите си. Броят на паразитните служители в Горските служби на НЗ бил съкратен от 17 000 на 17. През фискалната 2008 г. той имал 28 330 служители и похарчил 5,8 милиарда долара за тяхната издръжка.

 

Самият Мактийг бил министър по строителството. Накрая той останал единственият служител, след като бил приложен този процес на редуциране на персонала, който в началото бил 28 000 души. По думите на Мактийг по-голямата част от дейността на департамента била строителство и инженерингова дейност и много хора можели да правят това без намесата на правителството.

 

Изгубени ли били всички тези работни места? Не, изгубена била практиката на налагане на данъци от страна на правителството върху продуктивни граждани. Нуждата от тези работни места останала. Частните компании с радост назначили на работа тази квалифицирана работна сила. Като работници в частния сектор тези работници спечелили три пъти повече и били с 60 процента по-продуктивни.

 

Реформата освободила правителството от това да върши ненужни неща, които нямало причина да прави. Скокът на Нова Зеландия, встрани от бедствието на дълга, станал под формата на една мащабна публична разпродажба на бизнеса. Разпродадени били телекомуникациите, авиолиниите, напоителните системи, компютърните услуги, печатарските услуги, застрахователните компании, банките, охранителните фирми, ж.п. транспортът, автобусният транспорт, хотелите, спедиторските фирми, селскостопанските услуги и други. Повишила се производителността на труда, а цените паднали.

 

Със свиването си правителството определило също другите държавни агенции да бъдат управлявани от него като предприятия със стопанска цел, които плащат данъци.

 

Реформите превърнали в самостоятелна компания системите за въздушен транспорт, дали й инструкции да носи приемлива възвръщаемост и да си плаща данъците, и й казали, че не може да получава инвестиционен капитал от своя собственик (правителството). Инициаторите на реформата направили същото с около 35 държавни агенции, които стрували на данъкоплатеца около 1 милиард долара всяка година, а сега след промяната, вместо да харчат един милиард, те произвеждали 1 милиард долара годишно в приходи и данъци.

На хората от Нова Зеландия им е било обещано институция с високо ниво на прозрачност и в действителност те я получили.

 

Предприетите значими мерки по отношение на лошите мениджърски решения, не само не довели до банкрут, но до следното: размерът на правителствените служители бил намален с 66%; делът на правителството в БВП намалял от 44 на 27%; останал излишък, който бил използван за изплащането на дълга; дългът намалял от 63 на 17% от БВП (не забравяйте, че дългът на Америка е 86% от БВП); остатъкът от излишъка всяка година бил използван за данъчни облекчения; данък общ доход бил намален на половина и били елиминирани сходни на него данъци.

 

Мактийг пише следното:

“Трябва да признаем, че основният проблем със субсидиите и помощите е, че те правят хората зависими; а когато правим хората зависими, те изгубват мотивацията си и творческите си способности и стават още по-зависими.

 

Реформата оттеглила цялата правителствена подкрепа за овцевъдите. Процесът променил позицията на фермерите от хора, 44 процента от чиито доход идвал от правителството, на нула процента субсидии. През 1984 г. пазарът за агнешко бил $12,50 на глава. До 1989 г. производството на различен продукт, обработването му по различен начин и продажбата му на различни пазари довело до $30. До 1991 продуктът струвал вече $42, до 1994 г. струвал $74, а до 1999 – $115.

 

Отдръпването на правителството настрана позволило на овцевъдството да излезе на пазара, да намери купувачи, които биха платили по-високи цени за продукта му. Такава реформа довела до изчезването на по-малко от 1% от тези производители – хора, които така и така не би трябвало да се занимават с този бизнес. Вместо корпоративното земеделие процъфтяват семейните ферми. Свободата демонстрирала, че ако поставиш хората в ситуация налагаща да проявят творчество и иновации, те ще намерят решение.”

 

Мислейки различно за управлението, Нова Зеландия елиминирала всички Образователни бордове. Всяко училище минало под управлението на попечителски борд, избиран единствено от родителите на учениците в него. Новата отчетност дала възможност училищата да получат паричен ресурс, основан на броя ученици, посещаващи училището, без каквато и да било външна намеса. В един ден всички училища преминали към тази система. Частните училища се финансирали по същия начин. Изведнъж учителите осъзнали, че ако загубят учениците си, ще изгубят и финансирането си, а ако загубят финансирането си, ще изгубят работата си. Постиженията на учениците в Нова Зеландия са се придвижили от 15% под до 15% над средните за техните връстници по света.

 

Реформаторското правителство на Нова Зеландия решило, че обществените услуги и промяната на поведението нямат място в рационалната система на събирането на данъците. И така, те избрали два метода за събиране на приходи – намален данък върху общия доход и плосък данък върху потреблението. Всички други форми на данъчно облагане били елиминирани!

 

Пренаписани били всички постановления, върху които се базирали наредбите. Всички закони за околната среда, данъчните закони, земеделските разпоредби, за безопасност на работното място и здравните разпоредби – всички до един били пренаписани. Закони, които били в папки, с дебелина до 65 сантиметра, били сведени до няколкостотин страници. Новите постановления изцяло отменили старите. Целта била да се постигне най-добрата среда, в която индустрията да процъфтява.

 

И тя процъфтяла, или поне така изглежда. Мактийг не отговори на молбата ми да ми изпрати актуална информация за тази забележителна трансформация, но аз виждам агресивни реклами на Нова Зеландия на много места. “Нова Зеландия в момента е инкубатор за предприемачи” гласят част от поканите към хора, които да инвестират и живеят там.

 

Твърденията, че страната е “в по-добра позиция да посрещне глобалната буря”, определянето й като «най-малко корумпираната”, “5-тата най-свободна икономика в света” и “първата в света, която защитава инвеститорите си”, всички те са доказателство за нови пазари и за народ, който се е дръпнал назад от ръба на пропастта.

 

Нова Зеландия каза «не» на смъртта чрез дългове; бихме ли могли и ние да го направим?

..............................

Флой Лили е преподавател в Института „Мисес“. Преди това тя е работила в Тексаския университет и като адвокат в Тексас и Флорида.

Източник: http://www.sobstvenik.com/?p=2724

ЧУДОТО Е ВЪЗМОЖНО част 1

Отново избори. И пак чудене между кое по-малко зло да се избира.

На мен ми писна да съм заложник на този избор. Не вярвам, че това е всичко, и друг и друго няма. 

И докато вътрешното ми непримирение постоянно растеше попаднах на някои интересни примери по света, държави, които са успели да направят ЧУДОТО - на промяната, на реформата, на изплуването, на връщане достойнствто. И се замечтах. 

Днес ние имаме много повече шансове, отколкото те някога. И ако те са успяли, защо ние да не успеем сега? Защо да не очакваме най-доброто, вместо да приемамо по-малкото зло?  

Бих искал с тези материали да вдъхновя към преодоляване статуквото преди да пуснете бюлетината си. Или пък да "разбутам" пак същото статукво на тези от вас, които са решили да останат апатично и аполитично вкъщи. Приятно четене (и мечтаене)

Как естонците се научиха да ходят по вода

За 20 години Естония смени 3 валути, наложи модата на плоския данък и стана символ на е-революцията

Юлиана Бончева, в. "СЕГА"

В Естония всички пътища водят към... интернет. Покритие и указателни табели (като тази на снимката) за най-близката точка за връзка има из цялата страна.

През последните 2 десетилетия естонците са заети да доказват, че няма невъзможни неща. Дали успяват?

В зората на прехода с Естония сме почти еднакво бедни. Днес средната заплата там е над 800 евро, а у нас е 300. Благодарение на дръзки реформи и приемственост между правителствата Естония изпревари по доходи на човек от населението отличници като Полша, Словакия и Унгария, докато лутащата се България си остава в дъното на таблицата. Докато ние се мъчим да "връзваме жички", Естония стана синоним на електронно правителство.

В началото на икономическите успехи е един историк. Март Лаар става премиер на независима Естония през 1992 г. Тогава той е на 32 години, а повечето министри от екипа му са още по-млади. Пред тях е бездна - съсипана икономика, хиперинфлация (над 1000%), страховита бедност и безработица. Екипът на Лаар запретва ръкави и доказва, че ако вярваш и искаш, можеш да ходиш и по вода.

Още през 1992 г. Естония въвежда непозната за Европа система - валутен борд. МВФ и шведски експерти съветват Талин да запази руската рубла, но правителството рискува и заменя рублата с естонска крона, която фиксира към германската марка. Кроната и паричният съвет служат вярно на Естония до 1 януари 2011, когато страната стана част от еврозоната.

Държавната администрация претърпява пълна промяна, защото всеки служител трябва да отговаря на две прости изисквания - да знае английски и да работи с компютър. Така вирусът на съветската бюрокрация бързо и завинаги си отива от Естония. Правителството насочва всички помощи от Запад към изграждане на това и бързо изгражда онова, което България и до днес не може - административен капацитет.

Лаар отказва заеми от МВФ и Световната банка. Спира субсидиите на предприятията. Премахва търговските бариери - страната става безмитна и безакцизна зона. Безумният според мнозина ход се оказва допинг за бизнеса и убиец на контрабандата и сивата икономика - като не дължиш акцизи и мита, няма какво да криеш и няма как да конкурираш нечестно съвестния данъкоплатец. Е, когато през 2004 г. влиза в ЕС, Естония започва да следва акцизната политика на съюза. Но пък запазва традицията си да не събира данък за печалбата, която фирмите реинвестират. Приватизацията се извършва по естонски бързо и решително - без гръмки корупционни скандали. "Диригент" на процеса е Ян Маницки, мениджър на легендарната група АББА.

Плоският данък, който в България познаваме отскоро, в Естония работи от 1994 г., когато ставката за доходите на граждани и фирми става 26% (днес е 21%). Всички пророкуват, че бюджетът ще се срине, но след първата трудна година плоският данък се отплаща с отлични приходи, а естонският успех заразява и други държави - от Русия и Исландия до Македония и България. Напоследък и в Гърция гледат към единната ставка като на спасителен пояс за бюджета.

За 20 години Естония изпреварва икономически не само балтийските си съседи, България и Румъния, но и бивши отличници като Полша и Унгария. Географски Естония е на изток, но икономическите изследвания и класации вече я слагат в групата на западните държави. Премиерът Андрус Ансип не признава скромни цели - иска страната му скоро да се нареди сред петте най-развити в ЕС.

Днес Естония е една от най-дигитализираните и свободни от бюрокрация държави на планетата. Там политиците бързо разбрали, че страна с малко население (1.34 млн. души) и невисоки доходи не може да си позволи да издържа обичайната администрация. С девиза "Прави повече с по-малко" държавата започва да развива електронни услуги, засягащи всекидневния живот, като търси най-евтините решения. Наскоро стана ясно, че България вече е похарчила 2 млрд. лева за електронно правителство, а е-услугите се броят на пръстите на ръцете. В Естония за двойно по-малко пари имат над 700 е-услуги.

Днешните естонци могат онлайн да кандидатстват за детски помощи, за работа или за пенсия. Сред последните разработвани е-услуги са вписването в брачния регистър и регистрирането на развод по интернет. Държавните институции си обменят служебно информация и не тормозят гражданите за справки и удостоверения. Благодарение на модерните технологии броят на полицаите е намален наполовина спрямо средата на 90-те години, а доверието към тях е скочило двойно до 90%.

Дигиталната революция започва през 1996-1997 г. с програмата "Тигров скок",

която обзавежда училищата с компютри и посвещава ученици и учители в тайните на интернет. Следващата програма е "Виж света" - също безплатни курсове по компютри и интернет за цялата страна. Идеята е и бабите в най-затънтените селца да се научат как да отварят мейл и как да проверяват по електронен път пристигнала ли е пенсията в банковата им сметка. Трите мобилни мрежи напълно покриват територията на страната, като предлагат и интернет. Навсякъде има публични точки за безжичен интернет, повечето безплатни. В Естония изразът "отивам до банката" е на изчезване, защото виртуалните офиси все повече изместват традиционните. 98% от трансакциите минават през интернет.

Личните карти на естонците приличат на нашите. Но само на пръв поглед. Те са далеч по-умни от българските - имат безценен чип, който ги превръща в универсален ключ за всякакви е-порти и е-услуги. Естонската лична карта е 3 в 1 - документ за самоличност, ключ към базите данни и електронен подпис. Тя се използва за плащане на сметки и данъци, заменя шофьорската и здравната книжка, служи за онлайн банкиране и дори за електронно гласуване през интернет. Макар че е толкова полезна и "смарт", естонската лична карта струва само 25 евро и се подменя на 5 години. У нас е-услугите се броят на пръсти и за повечето човек трябва си купи електронен подпис - комплектът удостоверение, смарт карта и четец за нея струва 60-70 лв. При това е-подписът е валиден само за 1 година и после трябва да се подновява срещу годишна такса.

Първата е-лична карта е издадена още през 2002 г. През 2006 г. над 1.1 милион естонци имат личен документ с чип. Достъпът до данни и ползването на електронния подпис са валидни само с въвеждане на пин кодове. Без кодовете картата и чипът са безполезни и това е най-сигурната защита срещу кражби.

В царството на е-чиновника

Чрез единния държавен портал http://www.ееsti.ee и с личната си карта естонците могат да влязат във всеки публичен е-регистър, да подават и да получават документи онлайн. Техният Търговски регистър работи безотказно - за разлика от българския, който все се задръства. Фирмите предпочитат електронната регистрация, като цялата процедура отнема броени минути. Рекордът за вписване на компания е 18 минути. Системата разпознава и личните карти на гражданите на Финландия, Белгия, Португалия и Финландия, които могат от вкъщи да си регистрират естонско АД или ООД.

Естонците не се потят над данъчни декларации - тяхната НАП сама попълва данните, които работодателите са изпращали. Това е и най-популярната е-услуга - над 92% от естонците са декларирали доходите си за 2010 г. по интернет. Човек влиза в мрежата на данъчните - през държавния портал или през виртуален банков офис - с електронната си лична карта, сверява, ако има нещо за допълване, го добавя и натиска бутона "изпрати". Няма служебни бележки, разпечатване на декларации, висене по гишета. При това електронният бирник няма работен ден, обедни почивки и уикенди - работи по 24 часа на ден.

В Естония също като у нас има данъчен реверанс за част от лихвите по жилищни кредити, само че сумата се връща на данъкоплатеца в рамките на 2 дни от подаването на декларацията. Част от инвестициите на родителите в чуждоезиковото обучение на децата също се признават за разход и намаляват данъка.

През правителствения портал всеки може да си запази час за преглед или да "разлисти" здравното си е-досие. Лекарите виждат "картона" на пациента на монитора си - епикризи, кръвни изследвания, рентгенови снимки, кардиограми - всичко се намира в интернет. И рецептите в Естония са дигитални, не хартиени. Пациентът отива в аптеката, аптекарят отваря "файла", вижда какви лекарства е предписал докторът.

Родителите записват децата в избраното училище онлайн и от персоналния си компютър следят как се представя ученикът - какви домашни има, какви предмети са в програмата за деня. Учителите пишат оценки и забележки в електронни дневници и дори качват плановете за уроците си в интернет. Учениците си готвят уроците и домашните в интернет и за ужас на калпазаните лошите оценки не могат да бъдат скрити - родителите виждат всичко в мрежата.

В Естония май само туристите още купуват хартиени билети. Повечето местни хора си плащат правото на пътуване онлайн, а контрольорите проверяват със специални устройства редовен ли е пасажерът.

Естонците често се шегуват, че тяхното правителство ползва хартия само в... тоалетната. Министрите се готвят и провеждат своите заседания в мрежата. И на тях, и на чиновниците не им се налага да разнасят листове и папки, защото всички документи, доклади, справки и забележки се създават, коментират, променят и подписват онлайн.

Патрулните полицейските коли си имат компютри, интернет и достъп до служебните регистри. Номерът на колата и на личната карта на водача са достатъчни на "катаджията" да провери платени ли са автозастраховките, за какво е глобяван водачът, какви нарушения има. Естонските полицаи имат онлайн достъп до Шенгенската информационна система и във всеки момент могат да проверяват дали една кола е крадена и дали не са спрели издирван престъпник.

Някои са недоволни, че държавата знае всичко за всеки. Но пък всеки гражданин може да види кой и кога е влизал в неговото е-досие и ако има съмнения, да се оплаче на Агенцията за защита на личните данни.

А и Биг Брадър е враг на корупцията - защото в интернет следите остават и може да установи дали някой държавен служител не си е превишавал правомощията, дали е ровил в досиета и регистри по служба или с користна цел.

Ако в България действаше естонската система, бързо и лесно щеше да се разбере кой е откраднал СРС-та и кой търгува с държавни тайни.

X-Road - невидимото кръстовище

Бащите на дигиталната революция в Естония от самото начало си поставят за цел да избегнат създаването на единна информационна мрежа мастодонт. Така се ражда X-Road - кръстовището, от което се стига до масивите на различните институции. X-Road просто създава при поискване временни връзки към бази данни, като позволява те да работят независимо една от друга и да си общуват безпроблемно. Така е-правителството не е зависимо от един стопанин на мрежата - всяко ведомство си избира подходящия за себе си софтуер и компания за поддръжка и развитие, но ползват една платформа.

И въпреки че са толкова напред, естонците не се уморяват да търсят нови е-решения. Те вече се замислят струва ли си хладилникът да бъде снабден с устройство, което да праща SMS, ако срокът на годност на някой от продуктите е изтекъл.

ОСОБЕНОСТИ

Като население Естония е "мини", но по територия е по-голяма от Дания, Люксембург и Швейцария. Има над 1500 острова, повечето са малки и необитавани. Половината от територията й е покрита с гора и въпреки че имат дървета в изобилие, всякак избягват да хабят хартия.

От Талин до Хелзинки са само 80 км и финландците са сред най-многобройните туристи.

В Естония можете да сърфирате в интернет навсякъде. Дори на най-затънтените крайчета и острови, ако походите няколкостотин метра, ще хванете сигнал.

Почти всички университети имат и IT специалности, а в Талин и Тарту първи в света започват да произвеждат магистри по киберзащита.

Финландия си има "Нокия", ние - петролни шисти, шегуват се естонците. Те се гордеят със 70% енергийна независимост, която се дължи именно на напоените с нефт скали, от които Естония произвежда горива (тя е сред световните сили в този бизнес). Използването на шистовия петрол причинява големи замърсявания и екологични проблеми, но естонците на драго сърце инвестират в скъпи "зелени" съоръжения, за да продължат да експлоатират националното си богатство.

В КРИЗАТА И СЛЕД ТОВА

В началото на 90-те години Естония е по-бедна и обрулена дори от България. Но балтийският тигър бързо надминава балканския лъв. През 2009 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението е 4700 евро в България и 10 300 евро в Естония. В пика на кризата икономиката на Естония се срина с повече от 14%. Нашият БВП спадна "само" с 5 на сто. Безработицата в Естония надмина 16% през 2009 г., а у нас - 12%.

Всеки икономист знае, че колкото по-малка и отворена е една държава, толкова по-уязвима е от външните шокове. Рецесията удари особено жестоко Естония, която също като България загуби външни пазари и инвестиции, а строителството и търговията с имоти колабираха. Зависимостта обаче действа и с обратен знак - колкото по-малка е една икономика, толкова по-бързо хваща попътния вятър. Така се случи и с Естония - за първото тримесечие на 2011 г. отбеляза рекорден за целия ЕС скок от 8% на годишна база. Това обаче стана възможно и защото правителството в Талин запази скандинавско хладнокръвие, не се опита да създава и да прикрива бюджетни дефицити и блокира ударите на кризата с желязна финансова дисциплина. За което бе възнаградено - на 1 януари Естония стана 17-ият член на еврозоната.

Дори очакваното поскъпване заради въвеждането на еврото и "закръгляването" на цени като че ли не се състоя - въпреки неудобния обменен курс. Ние сме щастливци, че левът ни е вързан с единната валута в съотношение грубо 2:1. При курс 15.6466 крони за 1 евро обаче естонците не могат да минат без калкулатор, ако искат да сравняват цената в евро и в крони. Към април средната годишна инфлация в Естония при икономически бум е 4.3%. За сравнение в Гърция, която се разкъсва между фалита и рецесията, цените са се качили с 5%, а в Румъния - със 7.2%.

А през пролетта на парламентарните избори естонците преизбраха управляващите, които в кризата им орязаха заплатите, замразиха пенсиите и качиха ДДС от 18 на 20%. Защо ли? Естонците вярват, че правителството им е направило каквото трябва и ги е превело през тежка буря.

Бившият премиер Март Лаар, символ на естонското чудо, стана съветник на президента Саакашвили и помогна на Грузия със смели реформи бързо се изкачи в глобалната класация по конкурентоспособност. В момента Лаар е втори мандат министър на отбраната в правителството на Андрус Ансип, след като управляващата коалиция в Естония спечели парламентарните избори през март. И-НЕТ СНИМКИ

Премиерът Андрус Ансип сияе, след като току-що е изтеглил от банкомат първите естонски 20 евро. На 1 януари 2011 г. "балтийският тигър" стана 17-ият член на еврозоната. България още няма покана дори за "чакалнята" на Евроленд.

Лична карта с чип и четец - това е всичко, от което обикновеният естонски гражданин се нуждае, за да си плати данъците, да управлява банковите си сметки, да регистрира фирма, да си прегледа здравния е-картон и осигуровките и дори да гласува онлайн. Крадците на документи не могат да точат тайни или сметки, защото влизането в базите данни става след въвеждане на ПИН код, а всяко използване на електронния подпис трябва да се потвърди с втори ПИН.

На кой Български Президент е тази реч?

@font-face { font-family: "Times New Roman"; }p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal { margin: 0cm 0cm 0.0001pt; font-size: 12pt; font-family: "Times New Roman"; }table.MsoNormalTable { font-size: 10pt; font-family: "Times New Roman"; }div.Section1 { page: Section1; }

 

 

"За някои от нас тук днес това е тържествено и паметно събитие, но в историята на нашия народ то е обичайно. Свидетели сме на обичайното мирно предаване на властта, както е наредено от Конституцията, и много малко от нас се замислят колко всъщност уникален е нашият народ. Тази церемония на всеки четири години, която ние тук приемаме за нормална, в очите на много хора в света е истинско чудо.

 

Г-н Президент, искам нашите съграждани да знаят колко много направихте вие, за да продължим тази традиция. С вашето любезно сътрудничество в процеса на предаване на властта вие показахте на света, който ни наблюдава, че ние сме единен народ, посветил се да запази политическата система, която повече от всяка друга система гарантира индивидуалната свобода, и аз благодаря на вас и на вашите хора за цялата ви помощ в запазването на приемствеността.

 

Нашият народ продължава напред. Ние сме изправени пред икономическо бедствие с големи размери. Ние страдаме от най-дългата и най-тежката продължителна криза в историята на нашия народ. Тя осуетява нашите икономически решения, наказва спестовността, смазва под своята тежест и работещите млади хора, и възрастните, които са с постоянни доходи. Тя заплашва да разори живота на милиони хора от нашия народ.

 

Неработещите предприятия са изхвърлили своите работници в безработица, бедност и загуба на лично достойнство. Онези, които все още работят, не могат да получат честно заплащане на своя труд поради данъчната система, която наказва успешните начинания и ни пречи да постигнем пълна производителност.

 

Но колкото и да е тежко данъчното бреме, то не може да настигне държавните разходи. В продължение на десетилетия ние натрупваме дефицит върху дефицит, като залагаме нашето бъдеще и бъдещето на децата си за временното удобство на настоящето. Ако продължим по този път, ще доведем сериозни социални, обществени, политически и икономически трусове.

 

Всички ние, като отделни хора, можем чрез заеми да живеем по-богато, отколкото действително произвеждаме, но само за ограничен период от време. Тогава защо си мислим, че като народ не сме обвързани от същите ограничения? Трябва да действуваме днес, за да запазим утрешния ден. И не ме разбирайте неправилно: Ние ще действуваме, започвайки от днес.

 

Икономическите бедствия, които понасяме, идват върху нас от няколко десетилетия. Те няма да си заминат за дни, седмици или месеци, но те ще си заминат. Те ще си заминат, защото ние като народ имаме способността днес, както сме я имали и в миналото, да направим всичко необходимо, за да запазим този последен и най-велик бастион на свободата.

 

В тази сегашна криза държавата не може да бъде решение на проблема; държавата е проблемът. От време на време ние сме били изкушавани да вярваме, че обществото е станало прекалено сложно, за да бъде управлявано чрез самоуправление, че управлението чрез някаква елитна група превъзхожда управлението за, чрез, и от народа. Е добре, ако никой сред нас не е способен сам да управлява себе си, тогава кой сред нас има способността да управлява други хора? Всички ние заедно, в и извън правителството, трябва да понесем товара. Решенията, които ще търсим, трябва да са справедливи, без да принуждаваме коя да е група да плаща по-висока цена.

 

Много се говори за групи със специални интереси. Но нашата загриженост трябва да бъде за една група със специални интереси, която от твърде дълго време е пренебрегвана. Тя няма географски граници или етнически и расови разделения, и не се побира в границите на никоя политическа партия. Тя е съставена от мъже и жени, които произвеждат нашата прехрана, патрулират по нашите улици, работят в нашите мини и фабрики, обучават нашите деца, поддържат нашите домове и ни лекуват, когато се разболеем – специалисти, индустриалци, търговци, фирмени служители, таксиметрови шофьори и др. Накратко, те са, “Ние, Народът,” породата, наречена “Българи.”

 

И така, целта на това управление ще бъде здравословна, жизнена, растяща икономика, която дава еднакви възможности за всички, без прегради, създадени от предразсъдъци или дискриминация. За да може страната ни да заработи отново, трябва всички ние да заработим отново. Краят на инфлацията означава да освободим всички от терора на нарастващите разходи за живот. Всички трябва да участвуват в производителното дело на това “ново начало,” и всички трябва да участвуват в богатството на съживената икономика. С идеализма и справедливостта, които са в основата на нашата система и нашата сила, ще можем да имаме силна и преуспяваща нация, която е в мир със себе си и с целия свят.

 

Нека, като започваме, да си припомним: Ние сме народ, който има правителство – а не обратното. И това ни прави специални сред всички народи на земята. Нашето управление няма друга власт освен онази, която му е дадена от народа. Време е да възпрем и да върнем обратно нарастването на държавата, която очевидно е нараснала отвъд съгласието на управляваните.

 

Моето намерение е да огранича размера и влиянието на федералното управление и да наложа признаването на разграничението между властта, дадена на правителството, и властта, запазена за народа. Всички ние трябва да си припомним, че не правителство е създало нацията ни; а нацията е създала правителството.

 

И за да няма недоразумение, моето намерение не е да премахна държавата. Моето намерение е да я направя да работи – да работи с нас, а не над нас; да застане до нас, а не да язди на нашия гръб. Правителството може и трябва да създава възможности, не да ги задушава; да насърчава производителността, не да я подтиска.

 

Не е случайно, че нашите настоящи проблеми съвпадат и са съразмерни на намесата и нахлуването в нашия живот, които произтичат от ненужното и прекомерно нарастване на държавата. Време е да осъзнаем, че ние сме твърде велик народ, за да се ограничаваме до малки мечти. Ние не сме, както някои биха искали да вярваме, обречени на неизбежен упадък. Аз не вярвам в злочестие, което ще ни сполети независимо от това, което правим. Вярвам в злочестие, което ще ни сполети, ако не правим нищо. Затова, с всяка творческа енергия на наше разположение, нека да започнем епоха на национално съживление. Нека да съживим нашата решимост, нашата смелост и нашата сила. И нека да съживим нашата вяра и надежда.

 

Ние имаме всички права да имаме героични мечти. Онези, които смятат, че живеем във време, в което вече няма герои, просто не знаят къде да гледат. Можете да видите героите всеки ден да влизат и излизат през вратите на нашите фабрики. Други, макар и шепа хора, произвеждат достатъчно храна, за да хранят всички нас и целия свят. Срещате герои на щанда в магазина, и то от двете страни на щанда. Те са предприемачите, които с вяра в себе си и вяра в своите идеи създават нови работни места, ново благосъстояние и възможности. Те са хората и семействата, чиито данъци издържат държавата, и чиито доброволни дарения издържат църквите, благотворителността, културата, изкуството и образованието. Техният патриотизъм е тих, но дълбок. Техните ценности поддържат живота на нашия народ.

 

Аз използвах думите “те” и “техните,” като говоря за тези герои. Но трябва да кажа “вие” и “вашите,” защото се обръщам към героите, за които говоря – вие, гражданите на тази благословена страна. Вашите мечти, вашите надежди, вашите цели ще бъдат мечтите, надеждите и целите на тази администрация, с Божията помощ.

 

Ние ще отразяваме съчувствието, което е такава същнествена част от вашия характер. Как можем да обичаме страната си без да обичаме нашите съграждани; и като ги обичаме, да им протегнем ръка, когато паднат, да ги лекуваме, когато се разболеят, и да им дадем възможност да издържат сами себе си, за да бъдат равнопоставени наистина, а не само на теория?

 

Можем ли да решим проблемите, пред които сме изправени? Отговорът е безусловно и категорично “да.”

 

В следващите дни аз ще направя предложения за премахването на препятствията, които забавят нашата икономика и намаляват производителността. Ще бъдат предприети стъпки за възстановяване на равновесието между различните нива на управлението. Напредъкът може да бъде бавен, измерван в сантиметри, не в километри, но напредък ще има. Време е да събудим този индустриален гигант, да върнем държавата в нейните законови граници и да намалим наказателното данъчно бреме. И това ще бъдат нашите приоритети, и по тези принципи няма да има компромис.

 

И така, аз вярвам, че ние, днешните българи, сме готови да действуваме достойно, готови сме да направим необходимото, за да осигурим щастие и свобода за себе си, нашите деца и децата на нашите деца. И като обновяваме себе си тук в тази страна, ще ставаме все по-силни в света около нас. Отново ще бъдем пример за свобода и лъч надежда за онези хора, които нямат свобода.

 

За нашите съседи и съюзници, които споделят нашата свобода, ние ще заздравим историческите връзки и ще ги уверим в нашата подкрепа и твърдо убеждение. Ще отговорим на вярността с вярност. Ще се борим за взаимноизгодни отношения. Няма да използваме нашето приятелство да престъпваме тяхната независимост, защото за нас независимостта не е стока, с която да търгуваме.

 

За враговете на свободата, онези, които са наши потенциални врагове, ще припомним, че мирът е най-висшият стремеж на нашия народ. Ние ще преговаряме за него, ще жертвуваме за него; но няма да се предаваме заради него, сега и завинаги.

 

Никога не трябва да разбирате неправилно нашето търпение. Нашето нежелание да влизаме в конфликти не трябва да се преценява като нерешимост. Когато е необходимо действие за запазване на нашата национална сигурност, ние ще действуваме. Ще поддържаме достатъчна сила за да победим в случай на необходимост, като знаем, че така има най-голяма вероятност никога да не се наложи да използваме тази сила.

 

Преди всичко трябва да осъзнаем, че никой арсенал и никое оръжие в арсеналите не е така страховито както волята и моралната смелост на свободните хора. Това е оръжие, което нашите противници в съвременния свят нямат. Това е оръжие, което ние като американци имаме. Нека това да се разбира от онези, които практикуват тероризъм и се опитват да ограбят своите съседи.

 

Казаха ми, че днес се провеждат хиляди молитвени събрания в цялата страна, и съм дълбоко благодарен за това. Ние сме народ под Бога, и аз вярвам, че Бог е определил ние да бъдем свободни. Смятам, че ще бъде уместно и правилно в бъдещите години всеки път, когато новият президент встъпва в длъжност, да бъде обявяван ден за молитва."

 

 

 Отговорът е: «На никой … ВСЕ ОЩЕ!» Това е «побългарена» версия, по идея на любимото ми радио, на речта на Роналд Рейгън при встъпването му в длъжност на 23 януари 1981 година, 14 дни преди да навърши 70 години. Днес историята доказва, че това не са били голи обещания на един псевдо-политик, с които да замаже очите на избирателите си. Но това са думи на един мъж на честа, който е положил усилия да превърне думите в дела. И обещанията в история. Мечтая и се моля за такива управници и в България. Може да ме помислите за луд. Но по-добре луд и мечтател, с молитва в сърцето, отколкото апатичен удавник на системата.

Version:1.0 StartHTML:0000000105 EndHTML:0000028358 StartFragment:0000002303 EndFragment:0000028322 @font-face { font-family: "Times New Roman"; }p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal { margin: 0cm 0cm 0.0001pt; font-size: 12pt; font-family: "Times New Roman"; }table.MsoNormalTable { font-size: 10pt; font-family: "Times New Roman"; }div.Section1 { page: Section1; }

На кой Български Президент е тази реч?

 

 

За някои от нас тук днес това е тържествено и паметно събитие, но в историята на нашия народ то е обичайно. Свидетели сме на обичайното мирно предаване на властта, както е наредено от Конституцията, и много малко от нас се замислят колко всъщност уникален е нашият народ. Тази церемония на всеки четири години, която ние тук приемаме за нормална, в очите на много хора в света е истинско чудо.

 

Г-н Президент, искам нашите съграждани да знаят колко много направихте вие, за да продължим тази традиция. С вашето любезно сътрудничество в процеса на предаване на властта вие показахте на света, който ни наблюдава, че ние сме единен народ, посветил се да запази политическата система, която повече от всяка друга система гарантира индивидуалната свобода, и аз благодаря на вас и на вашите хора за цялата ви помощ в запазването на приемствеността, която е в самата основа на нашата Република.

 

Нашият народ продължава напред. Ние сме изправени пред икономическо бедствие с големи размери. Ние страдаме от най-дългата и най-тежката продължителна инфлация в историята на нашия народ. Тя осуетява нашите икономически решения, наказва спестовността, смазва под своята тежест и работещите млади хора, и възрастните, които са с постоянни доходи. Тя заплашва да разори живота на милиони хора от нашия народ.

 

Неработещите предприятия са изхвърлили своите работници в безработица, бедност и загуба на лично достойнство. Онези, които все още работят, не могат да получат честно заплащане на своя труд поради данъчната система, която наказва успешните начинания и ни пречи да постигнем пълна производителност.

 

Но колкото и да е тежко данъчното бреме, то не може да настигне държавните разходи. В продължение на десетилетия ние натрупваме дефицит върху дефицит, като залагаме нашето бъдеще и бъдещето на децата си за временното удобство на настоящето. Ако продължим по този път, ще доведем сериозни социални, обществени, политически и икономически трусове.

 

Всички ние, като отделни хора, можем чрез заеми да живеем по-богато, отколкото действително произвеждаме, но само за ограничен период от време. Тогава защо си мислим, че като народ не сме обвързани от същите ограничения? Трябва да действуваме днес, за да запазим утрешния ден. И не ме разбирайте неправилно: Ние ще действуваме, започвайки от днес.

 

Икономическите бедствия, които понасяме, идват върху нас от няколко десетилетия. Те няма да си заминат за дни, седмици или месеци, но те ще си заминат. Те ще си заминат, защото ние като народ имаме способността днес, както сме я имали и в миналото, да направим всичко необходимо, за да запазим този последен и най-велик бастион на свободата.

 

В тази сегашна криза държавата не може да бъде решение на проблема; държавата е проблемът. От време на време ние сме били изкушавани да вярваме, че обществото е станало прекалено сложно, за да бъде управлявано чрез самоуправление, че управлението чрез някаква елитна група превъзхожда управлението за, чрез, и от народа. Е добре, ако никой сред нас не е способен сам да управлява себе си, тогава кой сред нас има способността да управлява други хора? Всички ние заедно, в и извън правителството, трябва да понесем товара. Решенията, които ще търсим, трябва да са справедливи, без да принуждаваме коя да е група да плаща по-висока цена.

 

Много се говори за групи със специални интереси. Но нашата загриженост трябва да бъде за една група със специални интереси, която от твърде дълго време е пренебрегвана. Тя няма географски граници или етнически и расови разделения, и не се побира в границите на никоя политическа партия. Тя е съставена от мъже и жени, които произвеждат нашата прехрана, патрулират по нашите улици, работят в нашите мини и фабрики, обучават нашите деца, поддържат нашите домове и ни лекуват, когато се разболеем – специалисти, индустриалци, търговци, фирмени служители, таксиметрови шофьори и др. Накратко, те са, “Ние, Народът,” породата, наречена “Българи.”

 

И така, целта на това управление ще бъде здравословна, жизнена, растяща икономика, която дава еднакви възможности за всички, без прегради, създадени от предразсъдъци или дискриминация. За да може страната ни да заработи отново, трябва всички ние да заработим отново. Краят на инфлацията означава да освободим всички от терора на нарастващите разходи за живот. Всички трябва да участвуват в производителното дело на това “ново начало,” и всички трябва да участвуват в богатството на съживената икономика. С идеализма и справедливостта, които са в основата на нашата система и нашата сила, ще можем да имаме силна и преуспяваща нация, която е в мир със себе си и с целия свят.

 

Нека, като започваме, да си припомним: Ние сме народ, който има правителство – а не обратното. И това ни прави специални сред всички народи на земята. Нашето управление няма друга власт освен онази, която му е дадена от народа. Време е да възпрем и да върнем обратно нарастването на държавата, която очевидно е нараснала отвъд съгласието на управляваните.

 

Моето намерение е да огранича размера и влиянието на федералното управление и да наложа признаването на разграничението между властта, дадена на правителството, и властта, запазена за народа. Всички ние трябва да си припомним, че не правителство е създало нацията ни; а нацията е създала правителството.

 

И за да няма недоразумение, моето намерение не е да премахна държавата. Моето намерение е да я направя да работи – да работи с нас, а не над нас; да застане до нас, а не да язди на нашия гръб. Правителството може и трябва да създава възможности, не да ги задушава; да насърчава производителността, не да я подтиска.

 

Не е случайно, че нашите настоящи проблеми съвпадат и са съразмерни на намесата и нахлуването в нашия живот, които произтичат от ненужното и прекомерно нарастване на държавата. Време е да осъзнаем, че ние сме твърде велик народ, за да се ограничаваме до малки мечти. Ние не сме, както някои биха искали да вярваме, обречени на неизбежен упадък. Аз не вярвам в злочестие, което ще ни сполети независимо от това, което правим. Вярвам в злочестие, което ще ни сполети, ако не правим нищо. Затова, с всяка творческа енергия на наше разположение, нека да започнем епоха на национално съживление. Нека да съживим нашата решимост, нашата смелост и нашата сила. И нека да съживим нашата вяра и надежда.

 

Ние имаме всички права да имаме героични мечти. Онези, които смятат, че живеем във време, в което вече няма герои, просто не знаят къде да гледат. Можете да видите героите всеки ден да влизат и излизат през вратите на нашите фабрики. Други, макар и шепа хора, произвеждат достатъчно храна, за да хранят всички нас и целия свят. Срещате герои на щанда в магазина, и то от двете страни на щанда. Те са предприемачите, които с вяра в себе си и вяра в своите идеи създават нови работни места, ново благосъстояние и възможности. Те са хората и семействата, чиито данъци издържат държавата, и чиито доброволни дарения издържат църквите, благотворителността, културата, изкуството и образованието. Техният патриотизъм е тих, но дълбок. Техните ценности поддържат живота на нашия народ.

 

Аз използвах думите “те” и “техните,” като говоря за тези герои. Но трябва да кажа “вие” и “вашите,” защото се обръщам към героите, за които говоря – вие, гражданите на тази благословена страна. Вашите мечти, вашите надежди, вашите цели ще бъдат мечтите, надеждите и целите на тази администрация, с Божията помощ.

 

Ние ще отразяваме съчувствието, което е такава същнествена част от вашия характер. Как можем да обичаме страната си без да обичаме нашите съграждани; и като ги обичаме, да им протегнем ръка, когато паднат, да ги лекуваме, когато се разболеят, и да им дадем възможност да издържат сами себе си, за да бъдат равнопоставени наистина, а не само на теория?

 

Можем ли да решим проблемите, пред които сме изправени? Отговорът е безусловно и категорично “да.”

 

В следващите дни аз ще направя предложения за премахването на препятствията, които забавят нашата икономика и намаляват производителността. Ще бъдат предприети стъпки за възстановяване на равновесието между различните нива на управлението. Напредъкът може да бъде бавен, измерван в сантиметри, не в километри, но напредък ще има. Време е да събудим този индустриален гигант, да върнем държавата в нейните законови граници и да намалим наказателното данъчно бреме. И това ще бъдат нашите приоритети, и по тези принципи няма да има компромис.

 

И така, аз вярвам, че ние, днешните българи, сме готови да действуваме достойно, готови сме да направим необходимото, за да осигурим щастие и свобода за себе си, нашите деца и децата на нашите деца. И като обновяваме себе си тук в тази страна, ще ставаме все по-силни в света около нас. Отново ще бъдем пример за свобода и лъч надежда за онези хора, които нямат свобода.

 

За нашите съседи и съюзници, които споделят нашата свобода, ние ще заздравим историческите връзки и ще ги уверим в нашата подкрепа и твърдо убеждение. Ще отговорим на вярността с вярност. Ще се борим за взаимноизгодни отношения. Няма да използваме нашето приятелство да престъпваме тяхната независимост, защото за нас независимостта не е стока, с която да търгуваме.

 

За враговете на свободата, онези, които са наши потенциални врагове, ще припомним, че мирът е най-висшият стремеж на нашия народ. Ние ще преговаряме за него, ще жертвуваме за него; но няма да се предаваме заради него, сега и завинаги.

 

Никога не трябва да разбирате неправилно нашето търпение. Нашето нежелание да влизаме в конфликти не трябва да се преценява като нерешимост. Когато е необходимо действие за запазване на нашата национална сигурност, ние ще действуваме. Ще поддържаме достатъчна сила за да победим в случай на необходимост, като знаем, че така има най-голяма вероятност никога да не се наложи да използваме тази сила.

 

Преди всичко трябва да осъзнаем, че никой арсенал и никое оръжие в арсеналите не е така страховито както волята и моралната смелост на свободните хора. Това е оръжие, което нашите противници в съвременния свят нямат. Това е оръжие, което ние като американци имаме. Нека това да се разбира от онези, които практикуват тероризъм и се опитват да ограбят своите съседи.

 

Казаха ми, че днес се провеждат хиляди молитвени събрания в цялата страна, и съм дълбоко благодарен за това. Ние сме народ под Бога, и аз вярвам, че Бог е определил ние да бъдем свободни. Смятам, че ще бъде уместно и правилно в бъдещите години всеки път, когато новият президент встъпва в длъжност, да бъде обявяван ден за молитва."

 

 

 Ако още се чудите кой българин е казал това, отговорът е: «НИКОЙ … ВСЕ ОЩЕ!» Това е «побългарена» версия, (по идея на любимото ми радио К2), на речта на Роналд Рейгън при встъпването му в длъжност на 23 януари 1981 година, 14 дни преди да навърши 70 години.

Днес историята доказва, че това не са били голи обещания на един псевдо-политик, с които да замаже очите на избирателите си. Това са думи на един мъж на честта, който е положил усилия да превърне думите си в дела. И обещанията - в история.

Мечтая и се моля за такива управници и в България. Може да ме помислите за луд. Но по-добре луд мечтател, с вяра в сърцето, отколкото апатичен удавник на системата.