ВНИЕМАНИЕ!!! Ц/ЧУПЛИВО!!!

"Сегашните за нищо не стават. Не ги правят като едно време..."
Това казват възрастните хора, когато си купят нещо ново - нож, ренде или кола.

Индустриалният постмодернизъм и нарастналата потребителска претенциозност налагат нещата да се правят бързо, евтино и по много.

Опасявам се, че това e повлияло и съвременния християнин...

Пиша тези редове не защото искам да се причисля към критикарите, накиснати в негативизъм. А защото ме е грижа за всеки, който иска славата на Христос да се демоснтрира - към него, в него и през него.

Ще бъда честен. Със себе си. И пред вас.

Били ли сте някога в дом, където има от онези специални сервизи от китайски порцелан? Те не бива да се пипат. Не трябва да се ползват. Защото са толкова крехки, че може всеки момент да се счупят. Те са само за украса и престиж. Просто да си ги имаме.
Библията ни сравнява със съдове. Само че от кой тип сме? Какви "сервизи" има в нашите цървки?

Нещо обичайно е вече да говорим за огорчени и наранени християни. Все по-често сме "на тръни" във взаимоотношенията си, защото се страхуваме, че човекът срещу нас е много "чувстителен" и може да се нарани и разпадне, ако сме леко реални с него.
А колко сте наблюдавали несигурни лидери, които не смеят да говорят директно за проблемите на хората си, защото после няма да могат да ги свестят? Ако пастирите са честни, църквите им рискуват да се изпразнят.

Къде изчезна възможността и правото да бъдеш открит с някой без това да го съсипе, само защото се е оказало, че не бил перфектен?
Къде се изгуби и онова качество в теб някой да те коригира и изобличи и това да стане градивно за живота ти.
Имаме завишени претенции към всеки и голяма милост към собственото си его.

Толкова често наблюдавам как във взаимоотношение искреността, релността и честността отстъпват на страха да не нараним другия. Сякаш душата му е от стъкло. Толкова ли крехки сме станали наистина? Кога станахме толкова фини и претенциозни, че да се налага близките ни да слагат ръкавици и да стъпват по търлици около нас?

Какъв съд си? Ставаш ли за употреба или си само за показване?

Омръзна ми да слушам за хора, които се обидили на лидер или на църква, че са ги наранили, разочаровали.
На скоро даже чух за църква, която била основана и се наричала "църква на огорчените от предишните си църкви" ...
Не са малко и обезверените и отчаяни, след като очакванията им за християнство не са били посрещнати.

Проблемът е точно там - в очакванията.

Или по-точно в НЕреалистичните очаквания, които нямат никакво основание спрямо Словото.
Ще се спра на някои по-основни "препъни камъни", които генерират крехкост и обидчивост в съвремениия последовател на Хрисотс.

Нереалистично очакване номер 1 

Християнският живот - розови облаци и захарен памук

Това произтича от типа учение, което сме приели:  "Приеми Хирстос и всич

ко ще бъде розови облаци и захарен памук. Всички проблеми ще се решат и никога нищо лошо няма да ти се случи."
Това е лъжа. Погледнете всеки вярващ, описан в Библията - проблемите на някои са се умножили. Добрите новини са, че имаш РЕШЕНИЕ на проблемите.

В проповедта на планината Исус каза на слушателите си, че който слуша Неговите думи и ги изпълнява прилича на човек, който гради къщата си на канара и КОГАТО дойдат бурите и ветровете, тя ще устои. Бурите и ветровете са си направо обещание.

Веднъж Бог ме попита "Кое е по-добре? Да имаш един проблем,  на който да нямаш решение или да имаш десет проблема, на които имаш решение и помощ за преодоляване?"
Не знам за вас, но аз избирам второто.
Както избирам да имам 100 лева и да знам как да ги умножавам, отколкото да имам десетки хиляди, които не разбирам как да ги управлявам.
В края на крайщата в първия случай се въври нагоре, във втория тенденцията е на долу.

Има конфликт на небалансирани откровения, които объркват съвременния християнин. От една страна има движение, което казва, че "не трябва да се биеш, защото Исус ВЕЧЕ победи на кръста. Живеем по благодат и всичко ни е дадено..."

Тогава защо ни се казва в Ефесяни да си слагаме всеки ден Божието всеоръжие? Защо не се говори за готварска престилка или официален костюм?
Защо апостолите учеха учениците, че трябва "през много скърби да влязат в  Божието Царство"(Деяния на Апостолите 14:22)?
Всъщност думата скърби в оригиналния текст означава натиск, преследване.

Ако си решил да бъдеш чист в мръсен свят, това ще предизвика подигравки и отхвърялне.

Ако си решил да светиш в тъмнината, това ще предизвика омраза и атаки.

Ако си решил да говориш истината в среда на лъжи, това ще ти коства проблеми. Много проблеми.

Павел каза, че трябва да воюваме с добрата битка на вярата (2Тим.4:7). Никъде не се казва, че трябва да се излегнем на хамака на благодатта и да чакаме благословението да ни тупне на готово върху главата.

Има и друга крайност - на постоянните духовни биткаджии. Те навсякъде виждат само демони. И рейса да изпуснат, ще връзват дявола. Това е смешно.

След всичко до тук е нормално да се запитате: "Тогава защо да ставам християнин? Каква е ползата ми от това?"

Голяма е! Исус е твоят достъп до приятелство с Бог. Христяинството е възможност да изживеш живота си пълноценно. И когато приключиш, да откриеш, че това е едно славно начало на вечността. 

Вярвам, че благодатта е привилегията да седнем на трапезата на нашия Бог в присъствието на неприятеля. И да се наслаждаваме на компанията и ястията.
Благодат това е да имаш утеха в долината на мрачна сянка, и изходен път.
Благодат е подаръка да завършиш достойно пътя си, без да си достоен.

Да живеш живота, който не заслужаваш.

Христянството не е безоблачно небе. Но е възможност да докараш Божието Небе на Земята.
Днес!

следва продължение