ВНИМАНИЕ Ч/ЦУПЛИВО

продължение

Нереаличстично очакване №2

Църквата - събрание от перфектни хора

Чух някой да казва : "Християнството би било чудесно, ако не бяха християните...".

Слава Богу, че Исус няма нищо общо с мисленето на Сталин - "нет человека, нет проблем."
Християнството е учение, което е възникнало между проститутките, данъчните, войниците. В общи линии деградирала група от мошенници, пълни с дефицити в характера, душата и поведението. Исус определи думите си като лекарството, от което именно такива хора имат нужда. Той дойде за тях, не за духовните светулки.

Има ли обаче място учението на Исус, наречено християнство, в църквата днес? Изискването на мнозина е в църквата всичко да е перфектно, гладко и безпроблемно. И ако някъде има проява на незряла реакция - от брат или от лидер, веднага влиза в черния списък на нашата душа.

Но как и къде започна всичко? Християнството се роди на място, където е имало нужда от любов. А не където всичко е било любов.

Днес ние заключаваме "Тук няма достатъчно любов". И си тръгваме.
А Христос каза: "Тук има нужда от любов". И остава. За да я даде.
 
Днес ние казваме "Тук нещо не е както трябва" и веднага нередността се анонсира във всеобщата клюкарница.
А Исус каза "Това не е както трябва. Ще покажа как трябва". И сменяше темата. 

Защо нивото на развитие на отделните хора, които формират дадена църква, трябва да определя реакцията ни?
Не трябва ли рекцията ни да е определена от Божествена поръчка?

Днес ползваме Библията, за да си тръгнем от места, където Исус непременно би посетил. Те са пълни с несъвършени хора, където все се случват онеправдавания. Но нали именно тези болни места имат нужда от лекар и лекарство? Имат нужда от любов, посвещение, търпение, слово и изявяване на Исус. И тъй като Исус сега е на Небето, оставаш ти и Святия Дух вътре в теб, които да Го изявите.

Но не - ние искаме да говорим и пеем на Исус някъде, където всичко е перфектно.
Обикновено това, от което ние се дръпваме и бягаме, привлича Исус. Защото Той и днес търси болните и наранените места - в нас, характерите ни, душата ни и поведението ни.

Е имам една новина - Исус е там, където има нужда от него, а не където няма. И ако църквата ти е перфектна, твърде е възможно Той да не е там.

Ранната църква също не беше перфектна. Избраните апостоли с години не вдяваха какъв е планът на Бог. Караха се по между си кой ще бъде по-по-най. Кой ще е най-близо до шефа.

Апостол Павел пишеше до църква, която се гордееше, че някой от нейните членове е спал с мащехата си. 

Самият Исус, казва Словото, нямаше много вяра на хората, защото знаеше какво мислят и какво има в сърцата им. Това обаче не го оформи като постоянно мнителен и силно резервиран. Нито беше отчаян какво ще излезе от работата Му на Земята.
Напротив.
Той обичаше. Любовта Му не бе сляпа. Силата й всъщност се крие в способността да види доброто в човека, отвъд злите и лицемерните му мисли. Той умееше да види стойността в хората, важността им за Отец. И гледаше на тях през перспектва на любовта, а не през перспектива на тяхната незрялост или дефицит към момента.

Перфектни хора няма. Когато някой да стане християнин, понякога отнема мноооого време доброто да излезе.
Все пак Божието Царство прилича на бисер, заровен в нива. Не забравяйте, че когато вали, нивата е доста кална. Цапа.
Когато слънцето пече, нивата може да е доста корава. Направо табан.
А може и бисерът да е доста добре заровен. Ти просто не се отказвай, но преследвай този бисер, докато не се появи на повърхността и не заблести.

Нека помним това, когато следващия път отидем на църква. Било то нашата или "чуждата".