ВНИМАНИЕ! Ч/ЦУПЛИВО!!!

продължение

Нереалистично очакване №4

Щом някой е дошъл на църква, той непременно обича Христос и иска да служи

Това е очакването, което наранява и поврежда най-много лидерите и водачите на църкви. Истината е, че в цървките има много хора, които нямат желание да се променят и да позволят на Бог да им говори. Те са вътре поради нуждата от по-различна среда. Може би поради факта, че "щом християните трябва да са дорби и да ме обичат, те са длъжни и да ми помогат". Това е така, но не бива да се забравя, че това е заповед дадена НА ТЕБ за другите. С нея Бог не те е информирал какво да очакваш от другите. А какво Той очаква от теб.

В Деяния на Апостолите се разказва за различни групи хора, които се прибавят към църквата. Наред с истински покаялите се хора, виждаме и такива, които просто искат да се включат в новата мода. Е, може малко да послъгват, ама нали са там.
Има и други, които си намират платформа да се покажат колко знаят закона. Тяхната амбиция е да обрежат целия свят.
Говори се и за хора, които заявяват готовност и посвещение да придружават апостолите в техните пътувания. Решили са да им служат. Но при промяна на настроението или при непосрещнати очаквания веднага си взимат шапката и "отплуват обратно" в къщи.

Реалността е, че най-вероятно винаги ще има хора, които няма да разбират всичко и всеки. Казва се, че в един голям дом съдовете биват и пръстни и сребърни, за почтена и за непочтена употреба. Всеки си има своето място.
 
Исус също беше заобиколен от хора, които бяха с Него само защото им осигури по чудотворен начин безплатна храна. Но когато Той започна да учи, че трябва да пострада и че всеки, който заявява, че е ученик, трябва да промени приоритетите и ценностите си,  внезапно групата намаля от близо 15 000 желаещи да го направят цар до 12  ученици. Те останаха всъщност, защото по думите на Петър, просто "нямало къде да отидат". Невероятно разбиране и подкрепа, нали?

Но не виждаме Исус отчаян, или извиняващ се, че се е "изпуснал". Неговият мир идваше от връзката Му с Отец, а не от реакциите на хората. Неговото чувство за реализация идва от усещането, че прави това, за което е бил създаден и пратен. От вътрешното усещане за покорство към Баща Си. А не колко одобрение получава или колко "му се продват" идеите.
 
Въпросът за един лидер е не колко хора го разбират и се променят. А дали ТОЙ обича и е готов да вярва най-доброто.
Дали гледа на хората като на работа и на призива да им служи, като на длъжностна характеристика, или като на неговата мисия и ценност. Тук е разковничето.

Ще завърша с думите на майка Тереза:
"Понякога хората са неразумни, нелогични, егоцентрични- въпреки това прощавай им. Ако си добър хората могат да те обвинят в егоизъм и скрити помисли- въпреки това бъди добър. Ако успяваш в живота ще получиш и лъжливи приятели и истински врагове- въпреки това успявай. Ако си честен и открит ще бъдеш лъган от другите- въпреки това бъди честен. Това, което си правил с години може да рухне за една нощ- въпреки това гради. Ако намериш покой и щастие ще се страхуваш да не ги загубиш- въпреки това бъди щастлив. Доброто, което правиш днес ще бъде забравено утре- въпреки това прави добро. Ако дадеш на света най-доброто, което имаш, никога няма да е достатъчно- въпреки това давай най-доброто от себе си. И накрая сам ще видиш, че в крайна сметка ВСИЧКО Е БИЛО МЕЖДУ ТЕБ И ИСУС ХРИСТОС и НИКОГА НЕ Е БИЛО МЕЖДУ ТЕБ И ХОРАТА!"