ВНИМАНИЕ! Ч/ЦУПЛИВО!!!

продължение

Нереалистично очакване №3

Ако ще е лидер и ще го следвам, да го видя да свети в тъмното

По принцип българите сме бунтари по природа. Както се казва "под всеки калпак, юнак". Трудно следваме лидери. Не обичаме някой да ни казва какво да правим. Исторически сме доказали, че бащите на нацията или ги убиваме или ги предаваме. Колко тъжно!

Ако ще признаваме някой, то първо ще го изпитваме дълго. И ако не сбърка до края на живота си, ще го последваме. Нямаме равни на посмъртното признание. Проблемът е, че докато се довермим и ние ще сме умрели.

Искаме или не, нашето християнство е повлияно от климата на отечетвото ни. Когато в църквата се издигне някой, който вярва, че е призван да води, той веднага бива нарочен от 80% от хората, че има тоталитарни амбиции и се е самозабравил. Думите "власт", "почит", "лидерство" дразнят смирения ни християнски слух и веднага ги отнасяме към графа "гордост и предразсъдаци".

Ако най-накрая, слава Богу, ни се яват Моисей и Илия и ни убедят, че е добре всяко стадо да си има пастир, който да води, той определено трябва да е безгрешен, винаги внимателен, нежен, никога изобличаващ, винаги да е на разположение, винаги да е във форма, да има перфектен характер. И най-важното - винаги да е съгласен и никога да не ни е "на контра".
(Хайде сега, вие, които мислите, че прекалявам. Кажете ми, когато последният път вашият лидер е бил пряк и директен в изобличението си към вас, колко бързо го превъзмогнахте и успяхте отново да го погледнете в очите, без онзи елемент на "не искам да те виждам скоро" или "не ме харесваш"?)

Чудя се, ще третирате ли дадена личност като лидер, ако преди това чуете Исус да му казва: "Махни се, сатана, защото си ми съблазън"?
Че кой иска Сатана да го води? Да, но Петър беше извстен сред учениците, че е нещо като "пръв между равни". И едно такова изказване не му постила за бъдещето лидерство пред другите. Поне според нас.
Явно Петър не е бил наясно с правата на човека и възможнотта да съди Исус за обида и накърняване на достойнството.
 
А какво ще кажете за лидери, които единствено се интересуват от властта си в Царството и пращат майка си да им ходатайства да седнат от ляво и отдясно на Царя?
Няма ли след време, когато трябва да се доверите на мнението им, особено ако е различно от вашето, именно тази картина да изплува в ума ви за тях. Нищо, че може да са се променили. Нищо, че въпреки недостатъците си, те са помазани и избрани от Бог да водят.

Ще кажете, че това е било преди да се променят и Святит Дух да се излее над тях. Ами какво ще кажете за пълния със Святия Дух апостол Петър, когото Павел изобличава в лицемерие? Публично, пред църквата. И това нито разцепва ранната апостолска църква, нито виждаме Петър и Павел с доживотни душевни рани, нито виждаме хората да спират да следват и уважават Петър като апостол. Нямаме информация дали Петър се е покаял и как е реагирал. Но е факт,че Петър е почитания апостол, пастир, избрал да каже "Обичам те, Исус, ще паса овцете и агънцатата Ти!" И хора, които уважават  и се съобразяват с това.

А какво да кажем за "перфектния" Давид. За вас и мен той може да не е бил перфектен, но за Бог е!
Чудя се, ако днес се появи такъв лидер, с "изцепки" като неговите, колко ли бързо ние бихме го "преценили" и естествено (понеже знаем Словото) отсвирили?

Всичко това се случва, защото не разбираме сърцето на Бог за лидерите. Преди време, когато водих вътрешна бораба за моето отношение към един лидер (която беше основателна), видях една картина, която ме промени за винаги.  Видях как Бог кани всеки да поеме отговорността и служението на лидер, но много малко хора откликват. Само някои казват "да" и "ето ме, прати мен". Има и такива, които чуват и откликват точно тогава, когато другите са заети с благословенията си или проблемите си. Точно когато не е престижно и се иска да се плати допълнителна цена в покорство и любов. Бог гледа на тези, които му казват "да" и има специално отношение към тях. Сякаш казва "С това разполагам. Затова те са много специални за Мен. Искам да внимаваш в отношението си. Остави на Мен да преценя Собствените Си служители".

Може би ще възразите срещу това, че всички са призвани да са лидери. Е, нали Библията ни нарича царе и свещеници. Как си представяте един цар-мирянин? А свещеник, който "само минава"? (Защото днес има много, които носят имаето християнин, но само минават през църквата)

Моят и вашият живот няма да са същите без пратените до нас да ни водят и възрастяват. Това е истината!
Те няма да са перфектни. Няма да са решени всичките им проблеми. Но никога няма да имаме истински напредък и значима съдба, ако не ги последваме.

Въпреки че ще прозувчи крайно, ще бъда ясен. Хора, които нямат лидер в живота си, не са успешни. Това са хора без мир и посока. Под лидер нямам в предвид администратора-говорител в неделя, по-известен като пастор, който дори и името ти не знае. Говоря за някой, който генерира и ражда видение в теб. Някой, на който му пука за теб и живота ти, а не само за парите и посещението ти на неделното представление. Някой, който ще го боли да бъде честен с теб, но ще е достатъчно любящ и покорен на Бог да ти каже истината в лицето, дори и да рискува да те загуби.

Такива хора си заслужава да се ценят, пазят и почитат. Ако знаете за такива хора, издигайте ги. Помагайте им да успеят. Доверете се на Бог за тях. Следвайте ги!

Нека обърнем курса на нацията си с решенията и отношението си. Нека да възпитаме следващото поколение на почит към тези, на които се дължи.
Това не е сляпо следване. Би трябвало да е следване на Словото ОТ Бог КЪМ теб ЗА някой.

Някъде чух, че е предизвикателство да се довериш на Бог и да го последваш. Но още по-голямо предизвикателство е да се довериш НА Бог ЗА някой, който най-вероятно ще е незавършен и неразвит. Там се проявява истинската вяра и любов. 

А нали така угаждаме на Бог?

следва продължение